Ресторантьорите начело с патерицата на Баце Ричард Алибегов дълго време воюваха срещу ковид мерките, а сега настояват подпомагането да продължи и след края на пандемията
Маските падат – не само в политиката, но и в икономиката. Познати лица от бизнеса някак забравиха, че са капиталисти, и взе да им избива червената закваска. Вярно, настанаха трудни времена, но непрекъснатото вайкане и тропане за помощи и компенсации от държавата вече идва в повече.
„Една от най-гръмогласните съставки на путинофилския фронт у нас са някои работодатели и работодателски организации, те са денонощно в медиите – с искания за държавни помощи, придружени с ругатни към правителството и към ЕС“, коментира известен икономически анализатор във фейсбук.
Според него е нормално и задължително държавата в турбулентни времена да подпомага бизнеса, за да няма масови фалити. Но едно е подкрепа, друго е вечно прикачване на държавна хранилка.
Защото много от тези бизнеси, които най-шумно се оплакват, получават най-голяма подкрепа: субсидии всякакви – от ЕС и от бюджета, евтини кредити и банкови гаранции, добре заплащани обществени поръчки, компенсации заради скъпия ток, данъчни реверанси (като намаления ДДС за ресторантьорите) и т.н.
Тези съвременни наши капиталисти настояват държавата непрестанно да се грижи за тях и да ги компенсира при всеки трус – сега претендират да бъдат компенсирани едва ли не на 100% за поскъпването на ток и газ. Няма как да стане, не е работа на държавния бюджет да покрива изцяло пазарните рискове.
Имахме държава закрилница при социализма – така България влезе в 90-те година с огромни дългове, а правителството на Андрей Луканов обяви фалит. Днес си имаме Корнелия Нинова, която дава всичко от себе си (тоест от бюджета) България да поеме по същия път.
Част от най-гръмогласните днес бизнесмени някога са били млади соцактивисти. Има какво да разкажат за „червените куфарчета“, от които се родиха влиятелни капиталисти. Как ли щеше да изглежда днес авангардът на българската икономика, ако не беше големият подарък, наречен „масова приватизация“ (чрез който частни фондове взеха „златните кокошки“ за „без пари“)?
Истината е, че голяма част от бизнес елита ни е зависим от държавната опека, консуматорски настроен и шизофренен.
Потресаващо е как влиятелни български индустриалци нелюбезно наричат европейските политици неграмотници и безхаберници (не че няма място за критики), но с нарастващ апетит консумират евросубсидии, еврокредити и обществени поръчки, финансирани от бюджета на ЕС.
В същото време Русия винаги е играла номера на България, но същите бизнесмени сякаш не забелязваха. Не го забелязват дори сега. Изкарват виновно правителството, че Москва ни спря газа. Когато „Газпром“ затвори крана, видни представители на бизнеса ревнаха – да се молим да Москва да ни прости.
Обсъждането на идеята ЕС да наложи ембарго за вноса на руски нефт предизвика същите реакции – мастити предприемачи с комсомолски плам взеха да обясняват, че за България бизнес дружбата с Русия е „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“ – няма ли ги, ще загинем.
Наколенките пред Москва не помагат, само унизяват
Путин няма да ни пусне евтин газ, ако бием чело на Червения площад. Той ни обяви за неприятелска държава, затова ние трябва усилено да търсим други партньори (не приятели). Същите бизнесмени, които сега рипат срещу правителството, пасуваха, когато Бойко Борисов потроши 3 млрд. лева, за да прокара още една магистрала за руския газ – бедна България плати за „Балкански поток“, който обслужва изцяло и само „Газпром“. Да бяха го натиснали да търси истински алтернативи…
Източник: https://narod.bg/
