Търговските вериги печелят от оборот, а не от изкуствено завишени надценки, твърдят от компанията
Четири вида хранителни продукти са по-скъпи в момента в България, отколкото в Германия, показва проучване на търговската верига „Лидл“. То е направено сред 21 хранителни стоки, съпоставими по качество и грамаж.
По-скъпи у нас се оказали две различни разфасовки яйца, кашкавал и прясно мляко. Така например в супермаркетите на „Лидл“ в Германия цената на едно яйце е 0.39 лв., докато у нас то е 0.50 лв. Литър прясно мляко с масленост 3.5% в Германия се продава за 2.25 лв., докато същата марка у нас струва 2.59 лв. Кило кашкавал от една и съща марка в Германия струва 13.01 лв., а у нас 16.50 лв.
Ръководството на българското дружество на търговската верига даде специална пресконференция, за да представи своите сравнителни данни за цените, недоволна от посочваните в публичното пространство сравнения на различни по качество и грамаж стоки. Това се случва и на фона на цитирани от министъра на икономиката Никола Стоянов данни за цени на храни у нас и в чужбина, събрани от търговските ни аташета зад граница.
От „Лидл“ също така оспориха твърдения на производители и представители на държавните институции, че търговците по веригата начисляват огромни надценки от 50-60% и повече, с което значително оскъпяват хранителните продукти за крайните клиенти.
„Търговските вериги печелят от оборот, а не от изкуствено завишение на цената“, увери Милена Драгийска, изпълнителен директор на „Лидл България“. Тя посочи, че рентабилността на дружеството у нас е ниска – в порядъка на 3 до 5%. За 2020 г. рентабилността е била 4.85%, а за 2021 г. – 4.73%, което означава, че на всеки 100 лв. приход търговската верига реализира 4.85 лв. печалба. Каква е рентабилността за изминалата 2022 г., когато бе отчетена рекордна за последните десетина години инфлация, обаче не бе съобщено, тъй като финансовият отчет на компанията още не бил одитиран.
Какво се случва от производителя до рафта?
В ценообразуването след като стоката напусне производителя или вносителя има огромен брой разходи и в действителност печалбата накрая се оказва много ниска – например за стока със средна цена от 20 лв. печалбата ни е по-малко от 1 лев, посочиха от омпанията.
За сметка на търговеца са разходите за транспорт от всички неговите доставчици – местни производители и вносители – до двете складови бази у нас, тяхната поддръжка с оборудване и хладилна техника, както и транспорта след това до 116-те магазини в страната. Прибавят се и режийните за ток, отопление и поддръжка на всички обекти, заплати, бракувана стока. Всички разходи за маркетинг са за сметка на веригата, като доставчиците не се товарят с никакви такси, уверяват от „Лидл“. От компанията отказаха да коментират дали са единствената търговска верига у нас, която не начислява на доставчиците си допълнителни такси.
За въпросните 4 стоки, които у нас излизат по-скъпи, отколкото в Германия, от „Лидл“ посочиха, че причината е в недостига на местна суровина и необходимостта от по-големи количества внос. При този внос се завишавали разходите за транспорт. Влияние оказвал и по-високият размер на субсидиите, които селските стопани от други европейски страни получават в сравнение с българските животновъди и земеделци. Освен това в Германия търговската верига реализира икономии от мащаба – там има над 3200 супермаркета, докато у нас те са 116 на брой. Влияние оказва и фактът, че в Германия ДДС за всички хранителни стоки е 7%, докато при нас е 20%, с изключение на хляба, където ставката е нула.
Масирани проверки
От 15 февруари насам обектите на търговската верига са подложени на системни проверки от КЗП и НАП. Към момента са открити две нарушения. НАП е съставила акт на магазин от веригата, в който в една от касите е открит кочан – от „Лидл“ обясняват наличието му в случай на срив на електронната връзка със сървъра на НАП. Направено е и предписание от БАХБ по сигнал на потребител, който се почувствал подведен за произхода на закупени ядки.
„Нелоялните търговски практики в нашето законодателство са хармонизирани със законодателството на ЕС. Така че не може да се твърди, че не са добре разписани у нас“, коментира Милена Драгийска непрестанните изявления на служебния кабинет, че трябва да се променят закони и да се пренаписват наредби, за да се въведат по-ясни дефиниции и процедури за преследване на нелоялните търговски практики. Според Драгийска трябва да се направи сериозен анализ и оценка на въздействието, ако се предприемат такива промени, „за да не доведат до по-големи бели“.
Като „тежка административна процедура“ определиха от търговската верига лансираното от министъра на икономиката намерение да се въведе изискване всеки търговец да информира Комисията за защита на потребителите, ако начислява надценка по-висока от 20% или 25%. Според министър Стоянов в тези случаи КЗП трябвало да прави проверки защо търговецът иска по-висока надценка.
„Подобно жонглиране с проценти – 20-25% – е несериозно. Не мога и да си представя как ще функционира подобна процедура. Ние трябва да назначим специални хора, които да обслужват КЗП. А и за кого ще важи това задължение да се информира КЗП – за всички търговци в страната или само за някои търговски вериги? Трябва много сериозно да се претеглят плюсовете и минусите и реалният ефект“, коментира Драгийска.
От „Лидл“ предупредиха, че поставянето на всякакви ценови тавани ще има обратен ефект и пример за това е държавната политика на Унгария, която предизвика най-високата инфлация в тази страна от целия ЕС за миналата година.
Източник: https://www.segabg.com/
