Какво е да си сляпо-глух в България? (филм на Искра Ангелова)

На сайта си Националната асоциация на сляпо-глухите в България отправя следното обръщение:

Добре дошли на нашия сайт!
Тук ще откриете информация за сляпо-глухотата и сляпо-глухитехора в България, както и за нашата дейност по издирването, организирането и подпомагането на всички сляпо-глухи хора в България – една от най-тежко увредените социални групи в България.
Мнозина от нас, освен зрителни и слухови увреждания като слепота и глухота, имат и допълнителни, и тежки увреждания като диабет и други, но ние не преставаме да се борим, да живеем и творим, както и да търсим своето място под слънцето за по-добър живот, обществено признаване и освобождаване на обществото от отрицателните нагласи към хората с увреждания, в това число и сляпо-глухите.
Между нас има певци, поети, музиканти, спортисти и хора на художественото изкуство!
Въпреки недъга си, ние живеем и творим!

Искра Ангелова: Здравейте, добре дошла. Може ли да се представите на нашите зрители?

Величка Драганова: Здравейте, казвам на вас и на вашите зрители. За мен е огромно удоволствие да присъствам във вашата медия. Казвам се Величка Драганова и съм председател на Национална асоциация на сляпо-глухите във България със седалище – град Пловдив.
Най-напред ще си позволя да дам една така дефиниция какво означава наистина сляпо-глухотата. Сляпо-глухотата е едно уникално увреждане, което произтича от увреждане на двете сетива; тежест, която затруднява компенсацията между тях двете. И не само, а бариерната среда също при взаимодействие с бариерната среда това се отразява върху социалния живот на индивида, върху комуникацията, върху интеграцията, върху информацията, ориентацията, мобилността и всичко онова, което на един човек е необходимо, за да може да съществува.

Търсите ли им работа? Може ли при вас човек да дойде със своето CV и специфични умения и да му помогнете да си намери работа?

Това е болна тема. На фона на цялостно за страната, а и че не само в България, и на европейско, на световно ниво безработицата никак не за пренебрегване. В България все още битува този скептицизъм по отношение на способностите на хората с увреждания. Още повече, че стресиращо понякога въздейства, когато се обърнем към някой работодател и тръгваме с израза – сляпо, глухо. Естествено е, че този работодател малко или много би се озадачил, как лице без зрение и без слух?

Би било редно, когато на място се случват нещата. Тоест, когато е с личен контакт. Когато се водят по някакъв начин преговори на живо или лице в лице, по някой път се получава. Но общо взето бих казала, че трудовата реализация е, да не кажа невъзможна, но засега почти.

А има ли програми, с които българската държава подпомага социално точно хората с това увреждане или са, разбира се, малко и недостатъчни?

Да. Благодаря ви за хубавия въпрос. Ето това е, винаги се отпускат програми за заетост, за обучения на хора с трайни увреждания дори, и под друго наименование, (запомнила съм това заглавие и често го употребявам). Значи, програмите за заетост на хора с увреждания са наистина много малко на брой и наистина много малко хора обхващат. И още нещо бих казала. Малко са и работодателите, които биха се съгласили и биха рискували. Казвам го като подчертавам, рисковано е. Макар че, в крайна сметка, никой не е застрахован, дори и здрав човек, без да има никакво увреждане. Винаги си в риск, на каквото и да е то работно място. Но тук има една разпоредба в кодекса на труда, ще се въздържа обаче да я цитирам. Разпоредба, която поставя един такъв чадър над хората с увреждания, който обаче чадър не е в тяхна полза. Напротив. Той е в тяхна вреда. Защо? Затова, защото всеки един работодател като знае, че след това, при установяване… Всеки един работник, където и да отиде на работа, работодателят си прави една оценка, преценка на неговия капацитет и качества, и дали може изобщо да изпълнява онова, за това за което е назначен. И в един удобен момент просто, при взаимно споразумение, да може да бъде освободен. Докато при освобождаването на хората с увреждания процедурата е малко удължена, бих казала – дори и невъзможна. Ето това е пречка.

Т.е. работодателят се уплашва, че никога не може да го освободи и не го взима?

Абсолютно. Аз самата съм и аз работодател, честно казано. Имала съм и аз такива случаи. Например, назначаваш едно лице – значи, става въпрос за здраво лице, назначено от Бюрото по труда. Два месеца, три месеца, четири месеца и на петия месец вече започнаха нещата да не вървят така както трябва. Но понеже е по програма, аз бях задължена да я изтрая цялата година и докрай.

Вие самата, като човек с известни увреждания, с какво най-много се сблъсквате в България, кое най-тежко понасяте, защото аз знам, че тук ние тепърва се учим как да направим средата ни обитаема за хора, които имат един или друг проблем, с който са родени или който са придобили по-късно. Средата ни е напълно непригодна за тях?

Отново ви благодаря за хубавия въпрос. С какво се сблъсквам? Сблъсквам се най-вече с недостъпната инфраструктура. Сблъсквам се с неразбиране от страна на административни служители, сблъсквам се с неразбиране от страна на обществото. Не знам на какво се дължи това, защо не го приемат това, обществото като цяло не приеме, че и ние сме хора от този обществен поток така бих казала.

Може ли да ни разкажете малко повече за вашата организация, защото организации с подобна дейност срещат непрекъснато най-разнообразни проблеми? Но да започнем с по-хубавите неща. Кога я създадохте, как я учредихте?

Учредяването на организацията, по-скоро подготовката за нейното учредяване започва в далечната 1983 г. Тогава е още към Съюза на слепите в България… Тоест сдружение за хора, които са освен със слепота, да са със глухота и частично загубен слух, и другите разновидности, които са. Но на практика, нека да започнем направо от учредяването на 15 август 1997 г., 71 ентусиасти и хора съпричастни, хора със сляпа глухота учредяват Национална асоциация на сляпо-глухите в България.

Като си говорихме по телефона, разбрах, че вие имате и много други събития. Казахте ми, че през януари ли беше ще имате конференция, в какво ще се състои тя, кога ще се проведе. Изобщо, развивате много бурна дейност? Поздравяваме ви за смелостта и за куража.

Чак бурна не бих казала, но имаме системна и периодична дейност. Ежегодно се провежда национален празник на специфичните възможности на сляпо-глухите в България. Освен това се провеждат и други семинари с тематика, която е актуална към съответния период. Като казвам това, имам предвид, когато има промяна в законодателството касаещо хората с увреждания, тогава, когато има – ето, както беше сега с Ковида, макар и онлайн, са се провеждали – спортни мероприятия се провеждат, шах турнир се провежда, състезания по табла се провеждат, често конкурси обявяваме, имаме за творчество и за изява на лично творчество.
С радост обаче искам да споделя и още една радостна новина по отношение на Национална асоциация на сляпо-глухите в България. През 2020 г. беше открита сграда, оборудвана изцяло по проект с Европейско съфинансиране, изцяло сграда за централно управление на сдружението, както и за единствения по рода си Национален център за рехабилитация на сляпо-глухи.

Къде се намира?

И центърът и Централното управление, както и седалището са в град Пловдив.

А колко са хората с такова увреждане в България?

Към настоящия момент, за съжаление, освен че застаряващи са членуващите, и сега с Ковида също, много наши членове напуснаха този свят. Към настоящия момент сме някъде около 500.

Как може човек да ви намери, да се свърже с вас, какво бихте му предложили вие, ако има такова заболяване?

Национална асоциация на сляпо-глухите в България има 24 структури, от които две са групи, тоест, като казвам „групи“, това са членуващи – някъде до 10 души. Освен това има 22 териториални подразделения, т.е. структури на Национална асоциация на сляпо-глухите в България, в които са обхванати 27, мисля че, области в страната.
Национална асоциация на сляпо-глухите има персонален сайт, на който сайт има координатите както на Централно управление, така и на нашия печатен орган, списание „Звук и светлина“, също така и на всички ръководители, всички председатели, сътрудници по места. Така че никак не е трудно, ако едно лице почувства, че ние можем с нещо да бъдем полезни, по всякакъв начин може да намери нашите координати.
Освен това искам да споделя, че председателите и сътрудниците по места, пък и нашите членуващи, когато забележат, както имат навика да казват: „Вече си за нашата група, заповядай.“ И ето така се случват нещата.
Най-важното, което можем да предложим, това е, че имаме териториални структури, които териториални структури разгръщат широка социална дейност. Какво ще рече това? Имат обособени помещения, дали са на териториалната организация на Национална асоциация, дали са на регионална или на териториална на съюза на слепите в България, дали е някаква друга сродна НПО организация. Те събират, осъществяват контакти и така нататък. Другият въпрос обаче, който е по-важният, това е, което ние предлагаме, тоест не ние, а Асоциацията на сляпо-глухите в България като социални услуги.
Национална асоциация на сляпо-глухите в България е лицензирана за няколко социални услуги. И те са, първата е терапия и рехабилитация с целева група сляпо-глухи хора. Другият лиценз е обучение за придобиване на умения. Тук целевата група обаче е близки хора, роднини съпричастни със сляпо-глухотата, с хора със сляпо-глухота.

Какви умения придобиват?

Уменията са разнообразни, бих казала, това е като заглавие на лицензия, но според потребностите на потребителите идвайки в центъра. Бих казала, най-много, повечето са желаещи да намерят начин за комуникация, в зависимост от загубата на слух и зрение, а някои, и то не малка част – компютърна грамотност, комуникация чрез телефони, комуникация чрез таблети. Веднага някой би запитал: как така сляпо-глух с таблет?!

Те са свръх-интелигентни обикновено, хората на които нещо им липсва компенсират по друг начин. Нали така?

Разбира се, да. Това, интелигентност е на първо място, както се казва, но в зависимост от това до каква степен е слуховия дефицит и до каква степен е зрителният дефицит, как е комуникирало лицето – ако евентуално глухотата е настъпила след развитие на речта, ако глухотата е настъпила преди още развитие на речта. Пак казвам, уникално е това увреждане, специфично и индивидуално е при всеки един при нас.
Обучават се, обучаваме се на полезни умения, също така, провеждат се беседи по отношение на мотивация за трудова реализация, също така имаме психологическа подкрепа, мобилност и ориентация, изучаване на брайлово четмо и писмо, изучаване – ако някои искат не до такава степен да ползват компютъра за каквото и да било – просто за набор на текст. Обучават се, също така и как, по какъв начин могат примерно да бъдат полезни за себе си и за обществото. Също така се обучават за попълване на формуляри, за изготвяне на формуляри, за кандидатстване на работа. Пак казвам, в зависимост от потребностите.

Как могат нашите зрители да ви помогнат, на вашата организация?

На нашата организация зрителите евентуално могат да помогнат с това да се опитат да разберат при среща с лице с увреждане, не говоря само за сляпо-глухо лице, колко е сложен проблемът. Пък и днес е навечерието на Международния ден на хората с увреждания. Имаме още малко нещица, които трябва да довършим по сградата, но на първо време имаме условия за работа.
И друго бих споделила, мисля, че няма да е срамно. Никак не ми достига на мен бюджета на организацията, за да мога да разгърна обемна дейност, да осъществим социални дейности. В прав текст бих го казала: просто да мога да обезпеча трудово възнаграждение на поне още двама социални работници в организацията, защото ние сега, към настоящия момент, работим с много ограничен персонал, което на практика затруднява нашата работа.
Бих казала, че по някой път се налага дори и аз да се включвам в предоставянето на социалните услуги. Ако някой има широко сърце и е съпричастен – нека помогне. Като заключение: организацията ни има необходимост от още две лица, които да работят при нас, при предоставянето на социалните услуги. И се обръщам така, със специално обръщение. Лица, които чувстват, че имат сърце, които чувстват, че имат желание, които са отворени към проблемите на хората със зрителен и слухов дефицит, и ако търсят работа, и ако искат да работят в тази сфера, за тях вратата е отворена.

Нашето общество загуби всякаква способност да съчувства, да разбира другите, особено ако те са слаби. Независимо дали са болни, дали са бременни, дали са жени, дали са деца, дали са възрастни. Погледнете възрастните хора колко години с какви пенсии им се налагаше да живеят. Не е случаен този образ на пенсионер, който рови в кофата. Тоест, нашето общество по някаква причина е загубило добротата и сетивата си. Вие искате да живеете като нормални хора, нали?

Естествено, ще продължа и вашата мисъл, и аз бих допълнила следното нещо. Всеки се е вкопчил, дето се казва, в това, което има, и това – колкото може и колкото е възможно. По някакъв начин такива, струва ми се, времена настанаха, всеки по някакъв начин се мъчи да оцелява.

Вълчи?

Абсолютно. Да. Какво остава за нас, за хората с увреждания? Аз много пъти обръщам внимание на този факт: като кажат пенсиите, пенсиите на хората с увреждания! Бих казала само едно: Искам зрението си само на четвърт, четвърт от зрението си да имам, 25% от моето зрение да имам, а пенсията ще я подаря на който я пожелае.

…

Искате да знаете повече?

Що e сляпо-глухота?
Това е отделно увреждане, представляващо комбинация от зрително и слухово увреждания, до степен, че да причиняват значителни затруднения в достъпността до информация, в общуването и мобилността. Сляпо-глухотата изисква специални начини на общуване и специални методи за овладяване на умения за живот във всекидневието.

Кои сме ние, сляпо-глухите хора?
Сляпо-глухият човек среща затруднения при комуникация с другите хора, при ориентиране и придвижване, при достъпа си до информация и до заобикалящата среда. Сляпо-глухотата му поставя изключителни трудности по отношение на обучение, работа, културни дейности и социален живот. Някои сляпо-глухи хора са напълно слепи и напълно глухи, а други имат остатъчни зрение и/или слух. Сляпо-глухите хора общуват и опознават околния свят с помощта на специални методи, използвайки осезанието (тактилното си възприятие) и другите си запазени сетива. Без специално обучение, рехабилитация и подготовка е невъзможна реализацията на индивидуалните способности на тези хора.

Сляпо-глухотата в България
В нашата страна повечето сляпо-глухи са с придобита сляпо-глухота, като най-голям дял са слепите и слабо виждащите със слухова загуба, настъпила в по-късна възраст. Една от причините е работата им в предприятията на Съюза на слепите в България при шумни условия. По-малък дял са глухите с по-късно нарушено зрение, сред които имаме и няколко случая на тотална сляпо-глухота. Досега сме регистрирали 9 тотално сляпо-глухи лица, като няколко от тях са и с липса на говор.
Често срещано е съчетанието на пигментната дегенерация на ретината с намален или липсващ слух (Ушер-синдром). Други причини за сляпо-глухота са вроденият рубеолен синдром, уврежданията при недоносените деца.
Част от сляпо-глухите хора са с множество увреждания – имат допълнителни психически и физически увреждания, сърдечни и други заболявания, или са в напреднала възраст и се нуждаят от специални грижи.

Като цяло преобладават сляпо-глухите от третата възраст. Засега са ни известни и няколко сляпо-глухи деца и едно тотално сляпо-глухо дете. Продължаваме издирването им, за да могат да бъдат всички включени в програми за ранно въздействие и специално обучение.
Районните и първичните организации на Съюза на слепите в България и на Съюза на глухите в България също ни оказват помощ в издирването и организирането на сляпо-глухите, предоставят лубовете си за съвместно ползване.

Какви са нашите цели?
Целите на НАСГБ са:
1. Защита на човешките, гражданските, социалните, икономическите и други права на сляпо-глухите.
2. Рехабилитация и социална интеграция на сляпо-глухите, тяхната равнопоставеност и пълно включване в обществото.
3. Подобряване качеството на живот на сляпо-глухите, личностната им реализация и повишаване на културното, образователното и професионалното им ниво.
4. Осигуряване достъпна информация, достъпност до заобикалящата среда и достъпни начини на общуване.
При осъществяване на целите и използване на средствата за постигането им, приоритет имат тотално сляпо-глухите и сляпо-глухите с тежки комбинирани увреждания на зрението и слуха.
Какви са нашите основни задачи?
НАСГБ изпълнява следните основни задачи:
1. Приема за членове на асоциацията лица с увредени зрение и слух в страната.
2. Съдейства за обучението, рехабилитацията и социалната интеграция на деца с нарушени зрение и слух, и ги насочва в съответните специални и социални заведения, както и в масовите училища за интегрирано обучение;
3. Съдейства на лицата с увредени зрение и слух за тяхното обучение, рехабилитация и социална интеграция, а също така спомага за намиране или запазване на подходящ вид работа и за
получаване или повишаване на професионалната квалификация на лицата с увредени зрение и
слух, чрез което да се улеснява тяхната интеграция или реинтеграция;
4. Приоритетно урежда осигуряването на:
а) необходимите помощни средства
б) интерпреттори-придружители на сляпо-глухи
5. Насочва и подпомага лицата с увредени зрение и слух при осъществяване на самостоятелна стопанска дейност;
6. Съдейства при уреждането на специфични социални въпроси на сляпо-глухите;
7. Насърчава сляпо-глухите младежи и девойки за повишаване на образованието им в средните и висши учебни заведения, като осигурява специфични помощни средства, съгласно правилник, приет от УС на НАСГБ;
8. Осъществява организационната, културната, спортната и туристическата дейност, съдейства на държавните и общински органи за изграждане на клубове за социални контакти, центрове за социална рехабилитация и интеграция, и домове, за ползване от сляпо-глухи;
9. Популяризира целите и задачите на НАСГБ и редовно информира членовете на асоциацията за своята дейност, като организира и подпомага издаването на списание „Звук и светлина”, информационен бюлетин на НАСГБ и други специализирани печатни (на брайлов и обикновен шрифт), говорещи и електронни издания за членовете с увредени зрение и слух;
10. Членува в международни организации на и за сляпо-глухи и поддържа връзка със сродни организации в страната и чужбина.
Национално представителство на НАСГБ

Предоставяне на услуги за сляпо-глухи
През 1998г. НАСГБ бе призната от Министерски съвет на Република България за национално представителна организация на хората с увреждания и стана член на Националния съвет по рехабилитация към Министерски съвет. Това позволява тя да участва в предварителните обсъждания на всички законопроекти, отнасящи се до и засягащи хората с увреждания в България, да внася конкретни предложения за реализирането на основните човешки права на хората с увреждания и на сляпо-глухите. Поради своето национално представителство НАСГБ получава субсидия от държавния бюджет. Тези средства са целеви за предоставяне на услуги за сляпо-глухите, чрез които:
Предоставяме специфични помощно – технически средства, облекчаващи комуникацията и интеграцията на сляпо-глухите в обществото. Това са мощен звънец за входна врата, телефон с усилвател на звука в слушалката, допълнителен мощен звънец за телефон, безжични слушалки за слушане на радиокасетофон и телевизор, индивидуални отливки за слуховия апарат, по-качествени слухови апарати, ремонти на слухови апарати. На занимаващите се с интелектуална дейност предоставяме адаптирани компютри. Стремим се на сляпо-глухите с дълбоки увреждания да предоставяме и по-специализирани устройства, като вибрационни безжични сигнализационни системи и аудио-системи с безжичен микрофон „Микролинк”, които правят възможна комуникацията чрез слухов апарат дори и за сляпо-глухите с много слаб слух.
Със средства от държавната субсидия също осъществяваме: подпомагане дейността на районните организации и предоставяне социални услуги на сляпо-глухите, провеждаме обучителни семинари за кадрите на НАСГБ, свързани с издирването и организирането на сляпо-глухите, издаваме Информационен бюлетин и списание “Звук и светлина”, провеждаме лагер-семинари за тотално сляпо-глухи, финансира се дейността на НАСГБ и на Националния център за рехабилитация на сляпо-глухи „Хелън Келър” към НАСГБ.
Обучителни семинари и конференции
Провеждаме национални и регионални семинари, срещи, общи и районни събрания със сляпо-глухи активисти и членове, доброволни сътрудници, председатели на районните организации, в които разясняваме правата на сляпо-глухите и начините за постигане на нашия независим живот, оповестяваме информация за живота и организациите на сляпо-глухите по света, за предоставяните от българската държава облекчения и административните трудности за получаването им, споделяме организационен и управленски опит, идеи за подобряване съвместната работа със сродни организации и техни местни структури, като тези на Съюза на слепите в България и Съюза на глухите в България, с медицински и образователни институции и др. с цел по-ефективното издирване, организиране и работа за правата на сляпо-глухите.
По-важни семинари и конференции са: ·
• Семинар “Десет години организирано движение на сляпо-глухите в България” – декември 2003 г.
• Научнопрактическа конференция на НАСГБ на тема „Основни направления в рехабилитацията на възрастните сляпо-глухи”, 26-27.11.2004 год., Пловдив, с научен ръководител проф. д п н Владимир Радулов
• Обучителен семинар по тактилни методи за общуване със сляпо-глухи с лектори от Норвегия – г-н Геир Йенсен, г-жа Лисбет Москауг, г-жа Арлет Егенес
• Семинар “Сляпо-глухотата – специфични проблеми, форми, принципи, методи и средства за обучение и рехабилитация на хората с увредени зрение и слух” – 21.12.2005 год.

Кръгла маса по проблемите на сляпо-глухите
На 14.12.2004 г. в централното управление на Съюза на глухите в България (СГБ) в София се проведе Кръгла маса по проблемите на сляпо-глухите в България, с активното съдействие и участие на Васил Панев, председател на СГБ, проф. д.п.н. Владимир Радулов, председател на Българската асоциация за обучение на зрително затруднени деца (БАОЗЗД) и Васил Долапчиев, председател на ССБ. На Кръглата маса бяха взети решения за сътрудничество на НАСГБ, ССБ, СГБ и БАОЗЗД за издирване на сляпо-глухи деца и възрастни, да се състави жестов речник за сляпо-глухи деца, да се настоява пред държавните институции да се изгради система за регистрация на сляпо-глухи, да се осигурят лични асистенти (интерпретатори-придружители) за сляпо-глухи и да се направи поправка в законодателството, която да определи сляпо-глухотата като отделно, много тежко увреждане.
През 2005 г. по инициатива на НАСГБ и съгласно решенията на Кръглата маса по проблемите на сляпо-глухите от 14.12.2004 г., в Пловдив бяха свикани първите две заседания на експертната група за съставяне на жестов речник за сляпо-глухи деца – които в момента се обучават в СОУ за деца с нарушено зрение в София и Варна. Опитът на експертната група ще бъде използван и при обучението в общуване на сляпо-глухи възрастни.

Лагер-семинари
През 2003 г. и 2004 г, проведохме два лагер-семинара за сляпо-глухи деца и младежи в Училището за деца с нарушено зрение – гр. Варна, където бяха проведени учебни занятия по мобилност, брайл, социални и всекидневни умения, комуникативни умения, компютърна грамотност, зрително подпомагане. През юли 2005 година в същото училище по време на Осмата европейска ваканция за сляпо-глухи проведохме Първия лагер-семинар за тотално сляпо-глухи, на който бяха обменени ценни идеи за практическото използване на тактилните методи на общуване.

Клубове за социални контакти
В град Пловдив бе създаден първия Клуб за социални контакти на сляпо-глухите, в който те развиват своите творчески способности, социализация и интеграция. Подобни клубове са разкрити и в другите наши районни организации, като се ползват съвместно клубовете на Районните и първичните организации на Съюза на слепите в България и на Съюза на глухите в България. Клубовете за социални контакти провеждат съвместни сбирки, разходки, посещения на културни и обществени събития, художествена самодейност, шахмат и др. спортни занимания, изнасят се лекции за техните права от специалисти от социални, здравни и общински служби и институции, организират се срещи с хора с други увреждания и известни личности.

Издателска дейност
От 2000 г..до 2003 г. бе издаван на Бюлетин на Националната асоциация на сляпо-глухите в България в 10 броя, който през юни 2003 г. прерасна в списание „Звук и светлина”, печатен орган на асоциацията.
За навършващите се близо 5 години, до февруари 2008 г. са издадени 30 броя на списание „Звук и светлина“ на плоско-печатен шрифт. На неговите страници сляпо-глухите представят свои впечатления и размисли, предоставяме важна информация за социални права, съобщаваме за нашата дейност, информираме за живота и организациите на сляпо-глухите по света, отпечатват се произведения на сляпо-глухи творци.
За да бъде достъпно за сляпо-глухите с остатъчен слух, от 2005 г. списанието започна да се издава и в говорещ вариант на 90-минутни аудио касети.
От 2006 г. списанието започна да се разпространява чрез абонамент.
От 2007 г. слушателите вече можеха да се абонират и за говорещ вариант, разпространяван на CD диск в MP3 формат.
Онлайн изданието „Звук и светлина” посредством Глобалната мрежа, цели да увеличи достъпа до списание „Звук и светлина“ в HTML формат, като хората със зрителни и слухови затруднения четат текста чрез софтуер за синтетична реч. Също така, със съдържанието на списанието да могат да се запознават всички интересуващи се от живота на сляпо-глухите и дейността на НАСГБ.
Първият онлайн брой на списание „Звук и светлина“ е юбилейният 5 (27) брой, посветен на 10 годишнината на НАСГБ и проведеният Пети национален празник на специфичните възможности на сляпо-глухите – Добрич – 09 – 17.08.2007г.
Планираме и издаване на списанието на брайлов шрифт.
Издаваме и Информационен бюлетин, в който публикуваме отчети и общовалидни решения, доклади от семинари и др.
Осъществени проекти .
През 2001 бе осъществен Проект по програма “Фар Лиен – 1998” към Европейската комисия, наречен “Домашна грижа и социална интеграция за сляпо-глухи в Пловдив”, чиято цел бе да подобри жизнения и здравен статус на сляпо-глухите в гр. Пловдив чрез психологическа подкрепа, медицинско наблюдение от екип социални и медицински работници и медицински сестри чрез предоставяне на помощ в домакинството, медицински грижи, интерпретаторска и придружителска помощ при социални контакти; застъпничество и психологическа подкрепа. Бе осъществена клубна програма, насърчаваща активните социални контакти и изяви на сляпо-глухите, с цел тяхната интеграция в обществото.

Правозащитна дейност
НАСГБ активно работи за застъпничеството за правата на сляпо-глухите в диалог с правителството. Заедно с другите организации на и за хора с увреждания участвахме в подготовката и приемането на Национална стратегия за равни възможности на хората с увреждания, Национална Програма ”България за всички” във връзка с Европейската година на хората с увреждания – 2003 г., които са приети и от правителството. Работихме по проекта на Закон за интеграция на хората с увреждания, който влезе в сила от 2005 г.
Полагаме усилия държавата да признае сляпо-глухотата като отделно и уникално увреждане. Съгласно препоръките на Резолюцията на Световната Федерация на сляпо-глухите от 2001г., Резолюцията на Европейския съюз на сляпо-глухите от 2003г., Писмена Декларация 1/2004 на Европейския парламент за правата на сляпо-глухите от 1.04.2004г., и Кръглата маса по проблемите на сляпо-глухите в България, проведена на 14.12.2004 г., това признаване следва да се изразява в предоставяне на услуги, компенсиращи зрително-слуховите увреждания и създаващи възможност за достъпност до всички сфери на живота: достъпно общуване, достъп до информация, достъп до заобикалящата среда, достъпно обучение. Това означава предоставяне на интерпретатор-придружител, личен асистент, социален асистент, на необходимите специфични технически помощни средства и всичко необходимо, което прави възможна тяхното пълноценно включване в обществото.
От началото на 2005 г. НАСГБ е партньор на Българската асоциация за извън съдебно решаване на спорове – Пловдив, по проект „Различни, но с равни човешки права”, с финансовата подкрепа на Фондация Институт „Отворено общество” – гр. София. В Клуба за социални контакти на сляпо-глухите в Пловдив, юристи предоставят два пъти седмично социално-правни консултации на нуждаещите се сляпо-глухи.
Международна дейност на НАСГБ

• От 2001 г. НАСГБ е член на Световната федерация на сляпо-глухите, на Международната организация за обучение, рехабилитация и предоставяне на услуги на сляпо-глухи – Deafblind International (DbI), а от 2003 г. и на Европейския съюз на сляпо-глухите. Председателят на НАСГБ – Димитър Парапанов е един от одиторите на Европейския съюз на сляпо-глухите и Председател на Постоянната комисия по спорта и културата на сляпо-глухите към борда на Европейския съюз на сляпо-глухите.
• НАСГБ поддържа контакти с много организации на и за сляпо-глухи от Европа – Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, Великобритания, Холандия, Италия, Испания, Швейцария, Белгия, Полша, Чехия, Словакия, Хърватска, Унгария, Русия, САЩ, Канада, Япония, Нова Зеландия и др.

• От 2001 год. НАСГБ участва в работата на Ресурсния център за обмен на информация и опит по проблемите на сляпо-глухотата чрез Интернет, съвместно с Хърватия, Словакия, Румъния и Русия.

• От 3 – 10 юли 2005 г. НАСГБ бе домакин на Осмата европейска ваканция на сляпо-глухите, която се проведе в Училището за деца с нарушено зрение в град Варна, на българското Черноморие. Присъстваха 42 участници от чужбина, представители на 11 държави – Финландия, Норвегия, Швеция, Белгия, Франция, Швейцария, Италия, Чехия, Русия, Англия, Канада, и 30 участници от България. Наред с отдиха на море, имаше излети до природни и исторически забележителности и вечерни забави. Проведе се приятелски шахтурнир между участниците от Европа и България. Бе създадена Контактна група по основаване на Международна организация за спорт и култура на сляпо-глухите, с координатор Димитър Парапанов.

• От 4 до 6 ноември 2005 г. Димитър Парапанов като одитор на Европейския съюз на сляпо-глухите, участва във Второто заседание на Изпълнителния комитет на съюза, което се проведе в гр. Сплит, Хърватия, под домакинството на Хърватската асоциация на сляпо-глухите хора „Додир”.

НАСГБ е участвала в следните международни конференции:
• Пета Европейска конференция по сляпо-глухотата на Дефблайнд Интернешънъл – Холандия, 2001 г., в Седма Световна конференция “Хелън Келър” и учредяване на Световна федерация на сляпо-глухите – Нова Зеландия, 2001 г. – участие с доклад от Димитър Парапанов “На сляпо-глухите в Европа и света са необходими национални и международни организации, отстояващи специфичните им интереси”;
• Тринадесета Световна конференция по сляпо-глухотата на Дефблайнд Интернешънъл – Канада, 2003г. – участие с доклади от Димитър Парапанов: “Взаимоотношенията са ключ към комуникацията” и “Издирване, проучване, организиране, застъпничество и предоставяне на услуги на сляпо-глухите в България”;
• Международна конференция по правата на хората с увреждания в гр. Клуж- Напока, Румъния – 2003 г. с тема “Мисли глобално, действай локално”, участие на Боряна Коскина, член на УС на НАСГБ с доклад “Бариери и дискриминация у дома”;
• Пета Конференция по сляпо-глухотата на Европейския Съюз на слепите и учредяване на Европейски Съюз на Сляпо-глухите – 18 – 23 Октомври 2003 г., Фредериция, Дания – участие с доклад от Димитър Парапанов: “Сляпо-глухите хора и социалните проблеми в модерното общество”.
• Осма световна конференция „Хелън Келър” и Второ общо събрание на Световната федерация на сляпо-глухите – 2 – 7.07.2005 г., гр. Тампере, Финландия, участие с доклад от Димитър Парапанов: „Сляпо-глухите – хора със специфични възможности и с равноправно участие в обществото”.

Източник: https://offnews.bg/