„Още от малък реших, че ще бъда летец. Родителите ми работеха дълги години в чужбина и всеки път, когато ги изпращах на летището, ми ставаше много мъчно. Тогава си мислех, че ако мога да карам самолет, ще ги последвам. Минаха толкова години, но аз все още искам да съм пилот“, разказва Сашо.
Когато е в първи клас, баща му и майка му го вземат в Германия. Там прекарва 5 г., като успява да научи добре английски, немски и турски. Започва да свири и на пиано.
„Бях омагьосан от този инструмент. Купиха ми електрическо пиано и сам се научих да свиря. Любимият ми пианист е Юрума, а най-обичаният композитор – Бетовен“, обяснява младежът. След като семейството се прибира в Куклен, той продължава да свири. Участва в концертите, организирани в училището му.
„Цял живот е работил в строителството. Майстор е и умее да прави много неща. Години наред се блъскаше по чужбина, за да ни осигури. Сега сме обезпечени, живеем в голяма собствена къща. А баща ми реши, че ще учи за парамедик. Може и аз да съм му повлиял“, смее се Сашо. От баща си пък той е научил, че трябва да се труди упорито, ако иска да постигне целта си. И да не се отказва да се бори за мечтите си.
Източник: debati.bg
