Грабвайте по една торба – и в магазина, господа управленци (КОМЕНТАР)

ДНЕС News

Величка Добрева–Геройска

Тези дни премиерът за втори път Гълъб Донев направи неочаквано откритие – цените на хранителните продукти са скочили напълно необосновано с 20, дори с 30-40%.

Учудващо и неочаквано. И явно заради това, от доста време българите масово се юрнаха на пазар в Гърция, Турция, Македония, Сърбия, Румъния…

Явно господин Донев отдавна не пазарува, или пък посещава все местенца, специално предназначени за богоизбрани, където млякото, хлябът и кашкавалът не са променяли цените си от 10 години насам.

Най-смешното в този безумен водевил, когато е по-евтино да ядеш пица в Париж, да пиеш кафе във Виена, да почиваш в Гърция или Турция е това, че „решението“ на правителството за борба с цените е: да се изгради сайт, в който да има информация за движението на стоките по цялата верига – от производителя, през търговеца – до щанда.

Установихме разлика на цените при производител, през търговеца до щанда в магазина и то разлики от 20-30% и повече.

С други думи – пак никакъв или по-скоро, някакъв контрол от някого, който ще прибере едни парички за абсолютно ненужна и глупава втора интернет страница.

Сегашните управленци умело си измиват ръцете с това, че няма Народно събрание и те са неспособни да повлияят върху галопиращите цени. Не че когато имаше парламент допреди няколко седмици ситуацията беше различна.

Българинът, който открай време е последен по доходи в Европа, плаща безбожно високи цени и това не е просто измислица, а безспорен статистически факт.

И още по-страшното – няколко групи хранителни стоки у нас са значително по-скъпи от същите в Германия, Франция, Швеция и Естония. Става дума за маслото, олиото, сиренето, млякото и яйцата. Данните лесно могат да се проверят. Наскоро Евростат излезе със статистика, която потвърждава онова, с което са запознати всички българи – ограбват ни и то жестоко и методично.

„Новото нормално“ за нас е да има сирене по 25-30 лв., дори 40 лв. за килограм и кашкавал между 30 и 40 лв. Да не говорим за олиото, което на места удари и над 7 лева за литър (а в магазини в Ямбол то достига до 8.40 лв.).

И всеки изминал ден цените бавно и доста забележимо скачат нагоре. Докато властите правят сайтове за наблюдение.

Факт е, че най-голямото поскъпване на храните идва от надценката на търговците, които понякога си слагат до 100%. Същевременно държавният орган, който единствен може да направи нещо смислено за цените – Комисията за защита на конкуренцията, просто спи. Даже тези дни в просторно изявление недвусмислено рече: КОНТОЛЪТ НА ЦЕНИТЕ НЕ Е НАШЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Точка.

В същото време Гълъб Донев с присъщия си минорен тон заключи: „Държавата трябва да бъде безкомпромисна към всякакви нелоялни търговски практики“. Празни приказки на празен премиер и изпразнена от смисъл и съдържание КЗК.

Къде беше държавата досега, господин премиер? С празна „пазарска торба“ ли се „разхождаше“ и държавата, пък и вие?

Един от проблемите в България е, че търговските вериги са оставени без никаква регулация в тяхната дейност и това не е от днес. Ако производителят продава кашкавал за 16–18 лв., в същото време на пазара същият продукт може да удари дори… 40 лв. Оправданията са безкрайни – от войната в Украйна, поскъпването на петрола в Западна Австралия, до спада на криптовалутата и намалелия млеконадой…

Ядем храни с по-ниско качество, но по-скъпи, отколкото в Европа

Българските прекупвачи и търговци вадят от 100 кладенеца вода, само и само, за да обяснят как те просто следват пазара. И нищо друго. А бедният българин може да си позволи все по-малко и по-малко да купува. Днес ще се откаже от някоя „глезотия“ като кашкавал, утре ще спре да купува сирене и домати, накрая ще може да си позволи по един сух хляб и толкова.

И докато това се развива, служебното правителство или по-точно служебните правителства на Румен Радев ще излизат с декларации и констатации все едно никога не са излизали от топлите и уютни трапези и не са ставали от претрупаните с лакомства и деликатеси маси.

Добре е, обаче, управляващите служебни министри да не забравят какво се е случило с кралица Мария Антоанета, която е посъветвала гладния си народ: „Щом нямат хляб, да ядат пасти!“ Съдбата ѝ (обезглавена на гилотината) е показателна.

А клетият беден човек е жив дявол, и колкото и да търпи българският народ, все в един момент ще спре да търпи и ще потърси сметка от онези, които не са го защитили, когато е трябвало.