Иконостас в стила на рисуваната керамика от Велики Преслав (ІХ-Х в.)
Годината е 1909. Минали са само месеци, откакто България е обявила своята независимост от Турция и след 5 века отново е станала царство. Доскоро поробените българи изживяват бурен национален подем. Точно тогава един учител от градчето Преслав започва разкопки в забравените руини на старата българска столица. Името му е Йордан Господинов. Неочаквано в местността „Патлейна” той попада на високо запазени зидове от древен манастир. Сред тях учителят открива десетки фрагменти натрошена фина керамика, по които се разпознава голямо изображение на брадат мъж с ореол около главата. Когато успява да събере парчетата, пред смаяния му поглед изниква образа на св. Теодор Стратилат, изпълнен във великолепен живописен стил върху пано от няколко глинени плочки.
Така е открито явлението в изкуството, определяно от учените с понятието „преславска рисувана керамика”. С времето находките се обогатяват с намерените ателиета при Златната църква, в манастира край местността „Тузлалъка” и др. Оказва се, че специфичната керамика се прави от идеално пречистена бяла каолинова глина, предшественик на фаянса. Отгоре са полагани с бои и глазури изображенията, а после предметите са изпичани във високотехнологични пещи. В преславските работилници от края на ІХ и началото на Х в. са правени най-различни подобни произведения – трапезни съдове, таблички с калиграфски изпълнени текстове, дори плочки за подова и стенна декорация. Ненадминати обаче остават иконните образи, представящи разнообразни светци и сцени. А в ателието за „преславска рисувана керамика” в местността „Под зъбуите” археолозите откриха цял иконостас от глина и с невероятни шарки. Сред колонки и други миниатюрни архитектурни детайли са вместени прекрасните изображения на Христос и обкръжаващите го светци.
Намерените досега човешки образи показват един оригинален стил, непознат в другите страни. Някои допуснаха, че той все пак идва чрез Византия и нейната столица Константинопол. Повечето изследователи обаче се насочиха към източния произход на стила. Става дума за преки влияния от Сирия и Палестина, люлките на късноантичната раннохристиянска цивилизация. Именно тази загадка преди четвърт век ме накара да се насоча към проблематиката на „преславската рисувана керамика”. От самото начало усетих, че се касае за сложно явление, породено от разностранни исторически, религиозни и философски фактори. Последва дълга работа в български и чужди библиотеки. Трябваше детайлно да се запозная с раннохристиянските идеи, създали предпоставките за странния живописен стил. А да се намери и чете специализирана религиозна литература в комунистическа България съвсем не беше лесно.
Източник: https://www.24chasa.bg/
